Интервю на проф. Маразов за изложбата “Тракийско злато от България. Легендите оживяват.”

\r\n

\r\n

\r\n

\r\n

\r\n

\r\n\r\n

проф. Иван Маразов

\r\n\r\n \r\n\r\n

\r\n

Как Фондация „Тракия“ участва в тази изложба?

\r\n

Стана добра практика в националните изложби да бъдат включвани и експонати от частни колекции. А, както знаем, „Колекция В. Божков“ е може би най-богатата в света. Тя вече е известна на московчани от изложбата, която организирахме през 2009 г. в Музея на изкуството на народите на Изтока. Разбира се, сега те ще видят и съвсем нови предмети на златарството – напр. ритона с протоме на кентавър. Общо 50 номера от каталога са заети от колекцията. И съм сигурен, че те предизвикат огромен интерес. Зрителите ще видят образа на Орфей, на неизвестни тракийски герои, ще се срещнат с митологичните фигури от трагедията на Еврипид „Мъдрата Меланипа“ и т.н. Повече от двадесет ритона, както и три кантароса и три киликса – всички от сребро с позлата, ще пътуват за столицата на Русия. Като знам какви отзиви получи нашата първа изложба в Москва, за мен няма никакво съмнение в успеха и на тази експозиция.

\r\n

Няма съмнение, че в Москва ще се срещнете с колеги, ще обсъждате общи проблеми. Нали траките и скитите били не само съседи, но и споделяли общи вярвания?

\r\n

Надявам се, че и този път ще има много дискусии пред самите предмети във витрините. В каталога е поместена статия на двама наши колеги от ГИМ за тракийски паметници в техния музей – това е изключителен принос за културните взаимоотношения между двата народа. Отдавна се занимавам с този проблем, а и други наши изследователи като А. Минчев и Т. Шалганова написаха великолепни студии. Да, има много общи черти в двете изкуства. Да вземем т.нар. „животински стил“ – изображения на животни, които служат не само като декорация, но и съдържат кодирани послания. Или – ролята на гръцките майстори. И в скитските, и в тракийските могили са намерени много шедьоври на античната торевтика. Как са ги възприемали „варварите“, как са разчитали посланията в тях – ето една тема, над която от десетилетия работим съвместно. Аз се интересувам от поетиката на тракийското изкуство, но в същата насока работят чудесни руски учени. Да, има за какво да си поговорим с колегите. Току виж се родил някакъв общ проект.

\r\n

Какво е състоянието на връзките между нашата тракология и скитологията?

\r\n

Честно – не са на институционално равнище. Руснаците си запазиха научните институти и образователните програми, а ние ги разрушихме. Не ме питайте мен „защо“, въпросът е към умниците от началото на прехода. Сега е голям проблем да си доставяме руска научна литература, а в нашата област това води до невежество. Да не говорим за това, че младите вече не могат дори да четат на руски! Следва да се предприемат спешни мерки за възраждане на тракологията – в началото на 70-те години ние бързо я направихме истинска международна наука. И половин век по-късно безнадеждно да изоставаме?

\r\n

Но нали Фондация „Тракия“ спонсорира магистърска програма „Тракия и културата на древния свят“ в НБУ?

\r\n

Слава богу, че г-н Божков се интересува от перспективите пред нашата наука и предложи своята финансова помощ за заплащане на таксата за обучение. Да, имаме вече първия випуск, с окуражаващо добри студенти. Една от тях сигурно ще запише и докторантура. Работим в много близък контакт със студентите, помагаме им с литература, с консултации по отделни въпроси или в техните курсови и дипломни работи. Те вече се запознаха в оригинал с колекцията. Така че, да се надяваме на по-добро бъдеще, на това, че ще има хора, способни да я оценят и да я разработват научно. Мисля, че догодина по това време (да сме живи и здрави) ще издадем сборник с научни студии на магистрите, посветени на проблеми, които повдига колекцията.

\r\n

Да се върнем към изложбата в Москва. Какво очаквате от нея като принос за връзките ни с руската култура?

\r\n

Изложбата е важна крачка. Очаквам Министърът на културата да дойде на откриването и съответно – руският министър да присъства до своя гост. Самият факт, че изложбата се разполага в толкова важен музей – на Червения площад № 1, показва отношението на домакините, оценката им за нейното значение. С риск да ме обявят за ретрограден, не преставам да твърдя, че нашата култура много губи от прекъсването на живите взаимни връзки с руската, а ние губим една невероятно културна публика. Специално в нашата област отново искам да подчертая, че възстановяването на контактите е от първостепенно значение за тракологията. Показваме най-доброто от нашето наследство. Да се надяваме, че някога и скитските богатства ще гостуват на тракийска земя.